Как така НАП знае всичко за мен и моята фирма?

Въведение

В последните години много предприемачи ми задават един и същ въпрос – „Как НАП знае всичко за мен и моята фирма?“ Причините за това усещане са две: дигитализацията на публичните регистри и бързият обмен на информация между институциите. Отдавна не живеем във времена, когато данъчните научават за вашите обороти, сделки или доходи от клюки. Днес банките, търговските регистри, осигурителните институции, брокерите и дори платформите за електронна търговия подават данни на приходната администрация. В този блог ще разгледаме основните източници на информация, които Националната агенция за приходите (НАП) използва, и ще ви дам конкретни съвети как да управлявате бизнеса си спокойно и законосъобразно.

Банките и платежните институции

Седмични отчети за сметки и ПОС

През март 2026 г. бюджетната комисия на парламента прие промени, които значително разширяват обмена на информация между банките и НАП. Търговските банки и доставчиците на платежни услуги вече са длъжни всяка седмица да подават данни за това на кого откриват банкови и платежни сметки и кой получава физически или виртуални ПОС‑терминали. Това означава, че ако разполагате с фирмена сметка или използвате терминал за плащания, приходната администрация знае къде и кога е открита тази сметка.

Двупосочен обмен

Промените предвиждат двупосочен поток на информация. НАП ще предоставя на банките постоянен достъп до данни за доходите и осигуровките на клиентите. Така при кандидатстване за кредит или лизинг банката ще може да провери вашите официални доходи директно от данъчната база. Според мотивите на законопроекта тази електронизация ще намали административната тежест и ще подобри контрола върху финансовите процеси.

Regix – цифров мост между държавата и бизнеса

От 2025 г. обменът на информация между банките и НАП се осъществява чрез платформата Regix – среда за междурегистров обмен на информация. Това позволява банките автоматично да получават справки за клиенти при отпускане на кредити, оценка на платежоспособността и други процеси. Предимството е, че гражданите и фирмите вече не носят хартиени удостоверения; данните се споделят по защитени електронни канали.

Електронни услуги на НАП и кръстосани проверки

Справки за несъответствия по ЗДДС

НАП внедри нова електронна услуга „Предоставяне на информация за несъответствия в дневниците за покупките и продажбите по ЗДДС“, достъпна чрез портала за електронни услуги. Тази услуга заменя старата „Справка за декларираните продажби“ и позволява на регистрираните лица своевременно да получават резултати от насрещни проверки по чл. 124 от ЗДДС – т.е. системата сравнява вашите продажби с покупките на вашите клиенти и доставчици. Ако декларираните суми не съвпадат, НАП изпраща уведомление, което може да предотврати ревизия, ако реагирате навреме.

Електронно връчване на документи

Още през 2020 г. НАП въведе електронни услуги за връчване на документи на банки, застрахователи и общини в рамките на ревизии. По време на пандемията над 1 млн. документа са били обменени онлайн в системата „Контрол“ при близо 200 000 проверки и ревизии. Така приходната агенция вече не разчита на хартиена кореспонденция – всяка ревизия оставя цифрова следа.

Дигитални платформи и търговия

DAC7 и задълженията на платформите

От 2024 г. България прилага европейската Директива DAC7, която задължава операторите на цифрови платформи (например маркетплейси, сайтове за отдаване на имоти под наем или за услуги) да подават в НАП информация за продавачите, които са били активни през отчетната година. Това включва:

• продажба на стоки;
• отдаване под наем на недвижими имоти (апартаменти, търговски площи, вилни имоти, паркоместа);
• лични услуги (работа по задачи или на час);
• отдаване под наем на превозни средства.

Крайният срок за подаване на данните за отчетната 2024 г. е 31 януари 2025 г.. Платформите трябва да идентифицират и проверят всички продавачи (включително съществуващи, регистрирани преди 1.1.2023 г.). Информацията се подава чрез електронната услуга „Автоматичен обмен на информация от оператори на платформи – DPI/DAC7“, достъпна в портала на НАП. След подаването данните се обменят между държавите от ЕС, така че доходите на български продавачи в чужди платформи също достигат до нашата приходна администрация.

Инвестиции и трейдинг

Много български инвеститори смятат, че печалбите им от платформи за борсова търговия или криптовалути остават скрити. В реалност европейските правила за обмен на данни се разширяват постоянно. Освен DAC7, скоро влиза в сила и DAC8, която обхваща данните за криптовалутни транзакции. Чуждестранните брокери и банки вече са задължени да подават информация за сметки на нерезиденти по Common Reporting Standard (CRS). Според данни на Международния форум за прозрачност НАП има достъп до автоматичен обмен на данни с над 110 юрисдикции, включително и офшорни зони. Това означава, че държавата получава справки за салда, сделки и дивиденти на българските данъчни резиденти в чужбина. В резултат проверките върху недекларирани капиталови печалби стават все по-чести.

Други национални регистри и източници

1. Търговски регистър и Регистър Булстат: информация за всички юридически лица, законни представители, капитали и обявени финансови отчети.
2. Регистър на трудовите договори (НОИ) и осигурителни ведомости: НАП вижда кога сте назначили служител, какъв е договорът и платените осигуровки.
3. Имотен регистър и регистър на моторните превозни средства: покупко‑продажби на имоти и автомобили, учредени ипотеки и залози.
4. Нотариални актове и договори: нотаризирани договори за заеми, залог върху дружествени дялове и др.
5. Касови апарати и фискални устройства: данните от всеки фискален бон се изпращат в НАП почти в реално време, включително плащания чрез виртуални касови апарати.

Защо НАП събира толкова много информация?

Целта на данъчната администрация не е да създава усещане за „Големия брат“, а да гарантира справедливост и равни условия. Като събира данни от множество източници и извършва кръстосани проверки, НАП:

• намалява възможностите за укриване на данъци;
• автоматизира проверките, което намалява човешкия фактор и риска от грешки;
• улеснява бизнеса – вместо да се подават безброй удостоверения, институциите обменят данни директно;
• получава по‑добра картина за финансовото здраве на фирмите, което помага и на други държавни политики (напр. определяне на енергийно бедни потребители).

Какво означава това за вашата фирма?

1. Прозрачност и дисциплина: водете отделно личните и фирмените средства. Помнете, че всяка трансакция оставя следа – от банкова сметка до касов бон.
2. Своевременно деклариране: подавайте декларациите по ЗКПО, ЗДДФЛ и ЗДДС в срок. Проверявайте несъответствията в дневниците за покупките и продажбите и реагирайте, ако получите уведомление от НАП.
3. Документиране на инвестиции: ако търгувате с акции, валути или крипто, пазете извлеченията си и декларирайте доходите. Не разчитайте, че чужд брокер ще запази тайна – информацията рано или късно достига до НАП.
4. Проверявайте партньорите: използвайте VIES за проверка на ДДС номера, изисквайте фактури от доставчици. Системите на НАП ще сравнят вашите разходи с приходите на доставчика и обратното.
5. Използвайте електронните услуги: регистрирайте се в Портала за е‑услуги с ПИК или КЕП. Там можете да следите статуса на проверки, да подавате документи и да правите справки по ваше досие.

Заключение

НАП „знае“ всичко за бизнеса ви, защото използва модерни технологии и правни инструменти за събиране на данни – от банкови отчети и фискални устройства до международен обмен на информация и платформи за търговия. Вместо да се притеснявате, възприемете това като повод да подобрите финансовата си дисциплина. Подредената документация и навременните декларации са най‑добрият щит срещу санкции.