Когато регистрирате своето ЕООД или ООД, вие създавате нещо повече от бизнес – вие създавате нов „правен субект“.
В очите на закона и държавата, вие като физическо лице и вашата фирма (юридическото лице) сте двама напълно различни души.
Разбирането на тази граница е най-важният урок за всеки предприемач.
Ето какво трябва да знаете за данъците, осигуровките и финансовата дисциплина.
1. Голямото разграничение: Аз vs. Фирмата
Най-честата грешка на новите (а понякога и на опитните) управители е да считат парите в касата на фирмата за свои лични пари. Според Търговския закон (чл. 113), дружеството с ограничена отговорност е самостоятелно лице. То има свой собствен капитал, свои активи и свои задължения.
Какво означава това на практика? Ако фирмата ви печели, тези пари са нейни.
Вие не можете просто да ги изтеглите от банкомата за лична почивка. За да стигнат тези средства до вашия личен джоб, трябва да минете през определени законови процедури. Най-често разпределяне на дивидент или изплащане на възнаграждение.
2. Основните данъци, които дължи фирмата
Когато управлявате бизнес, вие се сблъсквате с три основни стълба на данъчното облагане:
•Корпоративен данък (Данък върху печалбата): Съгласно чл. 92 от ЗКПО, в края на годината фирмата изчислява своята печалба (Приходи минус Разходи) и дължи 10% данък върху нея.
•Данък върху дивидентите: След като фирмата плати своите 10% корпоративен
данък, останалата сума може да бъде разпределена към вас като собственик. В
този момент се дължат още 5% данък върху дивидента (чл. 194 от ЗКПО).
• ДДС (Данък върху добавената стойност): Ако оборотът на фирмата ви надхвърли прага за регистрация съгласно чл. 96 от ЗДДС, вие ставате „събирач“ на данък за държавата. ДДС не е ваш разход, но е сериозен ангажимент за документиране и отчитане.
3. Осигуряването – защо е задължително?
Много собственици на фирми се питат: „Трябва ли да се осигурявам, ако не си плащам заплата?“. Краткият отговор е: Да, ако упражнявате дейност.
Съгласно Кодекса за социално осигуряване (чл. 4, ал. 3, т. 2), лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване.
• Ако не сте осигурени другаде (например на трудов договор в друга фирма на максималния осигурителен доход), вие трябва да се осигурявате през своята фирма като Самоосигуряващо се лице (СОЛ) или по Договор за управление и
контрол (ДУК).
•Принципи: Осигуровките са вашата „инвестиция“ в социалната система
(пенсия, болнични, здравеопазване), но те са и законова тежест, която трябва да бъде планирана в месечния бюджет на бизнеса.
4. Капанът на „Скритото разпределение на печалбата“
Това е терминът, който данъчните инспектори използват, когато хванат управител да използва фирмени средства за лични цели.
На прост език: Ако платите с фирмената карта личната си вечеря в ресторант, семейните покупки от супермаркета или горивото за колата, която не се ползва за бизнес, вие извършвате „скрито разпределение“. Според § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО, това
са разходи, които не са свързани с дейността на фирмата, но са в полза на собственика.
Рисковете:
1. Данъчните няма да признаят този разход.
2. Ще ви наложат глоба (често 20% от сумата).
3. Ще ви накарат да платите данък върху тази сума, сякаш е дивидент, но с много по-високи санкции..
Успешното управление на фирма изисква не само търговски нюх, но и финансова хигиена. Ясната граница между личните и фирмените финанси е най-добрата защита срещу данъчни рискове. В jbpractical.com вярваме, че счетоводството не е просто попълване на таблици, а стратегия за сигурността на вашия бизнес. Ако имате въпроси относно вашия конкретен случай – ние сме тук, за да внесем яснота.